Темпераментността на мряната и борбата с нея в силното течение прави много колеги нейни почитатели. Риболовът й с хранилка не е разпространи у нас и е познат на малко ней- фенове, но в Италия например това е основен метод за риболова и. неговата елементарна техника, както и добрата резултатност вероятно ще увеличи броя на хората, изпитващи слабост към тази прекрасна риба. Както често се случва, в многобройните опити за успешен излет сме принудени да използваме различни методи в търсенето на най- подходящия в този момент. Това с пълна сила се отнася и за мряната, която ни принуждава да носим вся¬какви уреди и принадлежности, позволяващи работа в течаща вода. Най-подходящите хранилки за случая са тези с по-голяма форма. Те издържат по-добре силата на течението, по-трудно се влачат по дъното и голямото количество подхранка, която събират, ги прави ефективни по-дълго време, давайки възможност на рибата по-лесно да стигне до стръвта и куката. Някои хранилки, създадени точно за тази цел, при пълнене стигат тежест до 200 грама и за замятане на монтажа специалистите използват фидери с дължина от 3,5 до 4,0 метра. За целта използват още стационарна макара с доказани качества и преводно число 5:1, с навито на шпулата 150 метра влакно с диаметър 0,25 мм монофилно влакно. За повод служи здраво влакно с диаметър от 0,16 до 0,20 мм. философията на монтажа е следната:

Участъкът от основното влакно, по който хранилката се движи свободно посредством вирбел, е дълъг около 30 сантиметра. Ако сме осигурили безпроблемното движение на този вирбел, оплитане на линията практически е малко възможно. В края на този участък правим по-малко ухо, към което привързваме повода. За по-добро задържане на подхранката в хранилката и в същото време резултатно привличане на мряната към основната смес е добре да прибавим 15% сирене. На добър успех може да се разчита и при положение, че към нея сложим малко бели червеи или накълцан торен. Телените хранилки в този случай са най-подходящи, тъй като събират голямо количество подхранка, като в същото време при ваденето не оказват почти никакво съпротивление поради ниската собствена маса. Добър резултат носи вариантът, ако вместо обичайния бял или торен червей на куката закачим парче хляб или тесто, което в летния сезон привлича мряната. За целта куката е по-отворена и с по-късо стебло. Предимствата в този случай са следните: мряната атакува стръвта с по-голям апетит за разлика от скобара и червеноперката. Това допълнително се осигурява и с факта, че сиренето не представлява особен интерес за останалите обитатели на водоема. В същото време тестото, омесено в идеалния си вариант, се задържа достатъчно дълго време на куката и при кълва- не предоставя добра възможност на куката да освободи жилото си и безпроблемно да се закача в устата на рибата. При монтирането на пръчката се препоръчва по-изправеното й положение, позволяващо по-слабо влияние на течението и по-трудно незабравим, особено ако съумеем да осигурим доброто й привличане. Добре подбраната хранилка и подхранката с достатъчна устойчивост гарантират бързо откриване на стръвта дори в течаща вода. Слабото познаване на този метод в нашата страна го прави още по-ефективен и дори в лоши дни смятам, че тези, които са му се доверили, няма да останат разочаровани. Риболовни принадлежности. 

На традиционната блесна, предназначена за риболов с цветни кукички, най-често се слагат тройки с размери от No.16 до 6. За малките блесни се използват и по-малки тройки (8-12), за големите – съответно големи тройки (10-6). По отношение на традиционните блесни с цветни куки е необходимо да се разполага с модели от най- малките номера. Прекалено голямата кука убива играта на планиращата блесна (отвесна). Поведението на блесната при различни¬те видове водене и придръпване следва да се изучи в домашни условия (кофа или вана), тъй като под леда това няма как да стане. Балансирите е необходимо да се комплектуват с по-едри тройки, които да висят отдолу. От тях играта не се влошава, а риболова се увеличава. При използването на балансира цветните тройки придобиват по-голяма свобода на движение, отколкото при използването им с обикновена отвесна блесна. Дори при слаби повдигания цветната Кука си върши работата. Цветът на куката може да влияе на кълването, но много хора преувеличават значението на този фактор. Умението да се откриват пасажите с костур – ето важното в случая, останалите фактори са второстепенни. В качеството на стандартен цвят може да се из-ползва оранжевият, който обикновено работи във всякакви условия. Жълто- оранжевият е цветът, който следва да се използва, когато се лови в дълбоките, тъмни води. В допълнение към оранжевия и жълтия цвят не може да бъде пропуснат и зеления. От трите става чудесна комбинация – така нареченият „папагал“, но зеленият цвят работи добре само в комбинация с жълт или оранжев. За прозрачната вода подходящ цвят е синият – той е аналогичен със зеления и ситуациите, в които се използва. Синьо и жълто и синьо и оранжево – това също са любими комбинации.
На някои места за добра комбинация се смята синьо то и оранжевото риболовни принадлежности. Тя е добра за големите дълбочини, където освен синьото, всичко друго изглежда сиво. При риболова с блесна през зимата трябва да се знае, че експериментите започват само тогава, когато контактът с рибата е установен. Глупаво е да се стои и да се сменя цвят след цвят при положение, че отдолу няма риба. Ако пробием дупка над пасаж костури, той ще кълве на блесната, без значение каква кука има на нея.

Преди да се започне воденето на примамката, тя, естествено, трябва да бъде заметната. Затова първият въпрос е къде да се замята?

– Устия на реки, ручеи и т. н.

– Водни лилии

– Носове или полуострови

– Плитки места с водорасли

– Неголеми заливи

– Тръстики

– Места на изтичане от езерото

– Каменни брегове

– Пънове, дървета

– Острови

– Ями

Всеки риболовен магазин за риболовни принадлежности и аксесоари ще ви предложи примамки и стръв за риболов. Известно е, че всяко твърдение за риболов е ограничено от конкретни обстоятелства, тоест не се явява абсолютна истина, е само относителна. Популярната фраза на Ф. Тютчев „Изречената мисъл е лъжа“ в случая би могла да се трансформира по следния начин: във всяко твърдение за риболова има нещо погрешно. Предвид тези уговорки може да се формулира правилото, че замятането трябва да започне с търсене на близко разстояние. При това при замятане от брега е желателно въобще да не се доближава водата, стига релефът да го позволява, защото щуката може да е непосредствено до нас. Ако мястото ни е добре познато, можем, разбира се, веднага да започнем да замятаме надалеч. Първото водене трябва да се извърши на неголяма дълбочина, после на средна и чак след това да се търси в близост до дъното. Това е особено важно през лятото и ранната есен и при обрасли с растителност водоеми. Стремежът да се заметне надалеч води до това, умишлено да се увеличава теглото на примамката и съответно да се използват неоправдано дълги прътове. Нерядко ще видим замятания на 70 метра, като тежката примамка почти веднага се закачва за водната растителност, мъкнейки я след себе си през цялото разстояние до брега и плашейки хищника. Освен това тежката примамка изисква и по-голяма скорост на водене, което е просто недопустимо. Защото например фирмата „Mepps“ препоръчва скорост на водене на примамката не повече от 25 см/сек. Как да се оцени скоростта на водене? Как да преценим какво да е разстоянието? В зависимост от диаметъра на шпулата и предавателното число на макарата, за един оборот се намотават средно 50-80 сантиметра влакно. Затова всеки може да прецени колко навива макарата му и как да върти, та примамката да се движи с 25 см/сек. Изискването за по-бавно водене предполага намаляване теглото на примамката, иначе тя непрекъснато ще се закачва за препятствията. И още – избор на примамки с устойчива работа при по-бавно въртене на макарата. Налага се мнението, че добрата примамка извършва пълноценно характерните движения при малка скорост. Това обаче не е догма – винаги трябва да се пробва с различна скорост.