Новият блог е готов:

http://thefein.wordpress.com/

В Love is dead? нови публикации не се планират, но блогът ще остане онлайн. Благодаря на всички, които са отделяли време за това място (не съм очаквал цифра от близо 6000 посещения), надявам се нещата в новия блог също заслужат доверието ви. 😉

Движим се бавно с алкохол във вените
а в умовете ни се крие скритото желание да крещим
един на друг, за да успеем да се забележим

Но ти завинаги ще бъдеш на 20 и няколко
а аз ще остарявам и ще бъда тук
ще си в огъня, дъжда, водката, солта, димът
тъжните песни, черно-белите филми
подредените плочи и дискове
книги и албуми със снимки с лична символика
която не разбрах – вероятно е въпрос на лична интерпретация

А аз ще бъда на работа
и вечер в малката си квартира
или на място със стари маси и мръсна светлина
остана ми само инстинкта да обвинявам другите
за да не обвинявам себе си

Не искам да съм скорпион в този живот
не искам да наранявам и убивам по рефлекс
не мога да правя повече компромиси и глупави грешки
имам единствено себе си

***
Пишейки това донякъде открих насоката, която смятам да поема с новия проект, за който споменах преди няколко дни. Надявам се в началото на март, след като минат DJ ангажиментите, да започна по-сериозно да го изграждам. И тъй като винаги ми е харесвала работата в екип и обмяната на идеи в процеса на работа, този път ще работя и с други хора, които ще се отговорни за по-визуалната част на създаденото. До скоро.

С твоя лилав шал попиваме кръвта по ръцете
от поредния неуспешен акробатичен трик
да прескочим стените на обикновения ден

И продължаваме да вървим без да спираме
до стената с хилядите изписани ръкописно
имена, сърца, звезди и думи
но дали отново не вървим в кръг?
дали не се връщаме назад?

Запоследно ли се срещаме тук?
стената ще се разпадне ли и дали ще остане само небето
и празнотата ще ме гледа с празно око

Всичко завършва с незавършеност
можех да се сбогувам по-добре.

Assemblage 23 е фючърпоп/EBM група, основана от живеещия в Сиатъл Том Шиър, който е и единственият постоянен член на проекта. Всичко започва когато през 1988-ма когато Том отива на концерт на Депеш Мод и чува подгряващия DJ да пуска непознатата още за него индъстриъл музика, в която по-късно открива идеалното поле за изява и реализиране на идеите си с проектите си Man On a Stage и Nerve Filter. Шиър е участвал и в синт-поп групата Procession и като басист в The Advocates.

За новия си албум с Assemblage 23, вдъхновението за това, което създава и влиянието на ДМ върху него прочетете по-долу в поредното интервю, специално дадено за DM.org/Love Is Dead?

Скоро ще излезе новият ти албум „Meta“ – какво може да очакваме от него?

Много изненади! Въпреки че албумът наистина си звучи като албум на А23, този път песните са много по-многопластови и разнообразни в сравнение с тези от предишните издания. В настоящия материал изследвам някои насоки, по които не бях тръгвал преди. Сред песните, има и няколко, които са с по-мрачен EBM тон, както и две парчета, които са може би най-добрите бавни песни, които съм писал някога! Свиря на бас китара в един трак, докато друг е воден от нещо като брейк бийт.

Отне ми и ужасно много време докато избера реда на песните, тъй като имаше толкова много разлики в звученето и стила между тях.

Има ли история зад заглавието на албума?

Дойде някъде от желанието ми за промяна в звука на музиката на А23. В този ред на мисли, използвам „Meta“ в смисъл на „metamorphosis“. Но сякаш дойде главно от начина, по който гледам назад в живота си и събитията около него, осъзнавайки през колко промени съм преминал.

Първият сингъл от албума е „Binary“ – каква е историята/концепцията на песента?

Някои от текстовете в този албум са политически ориентирани. Но трябваше да бъда внимателен в този начин на работа, тъй като не исках песните да бъдат посветени на изминали събития и да са някак си забити в миналото. Специално тази песен е за деструктивната политика, която води Буш и хората около него, от започването на войната в Ирак насам. Както може би си забелязал, много хора в САЩ се обявиха против тази война, в последните години процентът на тези, които подкрепят това, което се случва намалява прогресивно. За да държи критиките относно войната настрана, администрацията на Буш прави нещата да са или черни или бели. Казват неща тип „Ако не си с Буш, значи подкрепяш терористите“, а такива изказвания са ужасно абсурдни…случеят е много по-комплексен от това, но основното е, че искат да държат хората в неведение и тишина. Но това е в сила не само за този пример, който ме вдъхнови. Много често хората правят нещата да са или черни или бели, а те всъщност не са. Колкото повече усложняваме проблемите си, толкова по-трудни са и техните решения…

Какво можем да очакваме от А23 през 2007-ма?

Сингълът и албума, които идват съответно през март и април. И много концерти. Всичко друго е трудно да се планира на този етап.

Разкажи ми повече за процеса на създаване на песните – какво ти помага да реализираш идеите и да провокираш вдъхновението?

Това е странно…малко или много идеите просто идват при мен. Обикновено има нещо, като примерно фрагмент на мелодия, или стих, които просто изкачат в главата ми. След това някакси доизграждам това през следващите няколко дни и ако все още е ясна в ума ми, отивам в студиото, „вкарвам“ идеята в секвенсъра и започвам да работя по нея. Ако след тези няколко дни не я помня – значи не е било нещо, което си е заслужавало да бъде започнато.

Имаш ли някакви литературни влияния, които може да са дали отражение върху текстовете ти?

Не и осъзнати. Обожавам да чета, обръщам и доста внимание на поезията, но не мисля, че има някакво специфично влияние. Това, което най-много дава отражение на това, което пиша са личните ми преживявания. Но съм сигурен, че стилът ми на писане е по един или друг начин изграден от всичко, което съм чел…

Когато пишеш имаш ли за цел слушателят да се почувства по същия начин, по който си се почувствал ти или за теб е по-интересно всеки слушател да има различна интерпретация за това какво представлява песента?

Разбира се, ако можеш да накараш слушателят да премине през същото, през което си преминал и ти – това е винаги страхотно. Но това е също валидно и за второто – хората от другата страна да почувстват нещата по различни начини. Мисля, че всеки пречупва нещата през призмата на собствените си преживявания и това няма начин да не окаже влияние върху песента. Така че и двата варианта са еднакво успешни от артистична гледна точка.

Джордж Оруел казва, че „Всички писатели са празни, егоистични и мързеливи, и на дъното на тяхните мотиви лежи мистерия. Да пишеш книга е дълъг, изтощаващ процес, като да преминеш през някаква ужасяваща болест. Никой няма да се хване да направи нещо такова ако не е воден от някакъв демон, на който никой не може да устои или да разбере.“
Смяташ ли, че процесът, през който преминава създаването на един албум е подобен?

Хаха! Не съм се замислял за това по този начин, но трябва да отбележа, че Оруел има право! Всъщност понякога сравнявам изграждането на един албум с бременността. За да се получи добра песен често процесът е много стресиращ и болезнен. Но накрая ти имаш тези красиви песни, които са като твои деца, с които се гордееш. И в двата случея „родителят“ чувства, че всичките болки са си заслужавали…

Смяташ ли, че има един учител и едно училище за музиката – талантът?

Не съм сигурен дали мога да се съглася с това напълно, защото е субективно кое може да бъде класифицирано като „талант“. Мисля, че най-добре може да се оцени музиката по начина, по който тя се свързва със слушателя. Примерно, ако хвърлим поглед върху някои от ранните блус музиканти…много от тях не са големи китаристи…голяма част от тях не са и технически добри вокалисти, но те пак са успявали и успяват да изразят емоцията по такъв начин, че да докоснат с това много хора.

Може да прочетете цялото интервю тук

We all know that art is not truth. Art is a lie that makes us realize the truth.
Pablo Picasso

How can anybody learn anything from an artwork when the piece of art only reflects the vanity of the artist and not reality?
Lou Reed

A man’s most open actions have a secret side to them.
Joseph Conrad

През последните дни усилено съм започнал работата по нов литературен концептуален проект, по който ще работя в следващите седмици. Засега имам няколко работни заглавия, планира се отделен блог и имам приятното чувство, че навлизам в нещо цялостно, по някакъв личен начин иновативно и…неизвестността накъде ще те отведе въображението е винаги нещо предизвикателно 😉

До голяма степен стартирането на нещо подобно е лична необходимост – иска ми се да създам свят, който да премине границите както но моето съзнание, така и на вашето, и с който да развия и собствените си способности в областта на писането, с което да изчистя прахта на ежедневието и да положа основите на нещо градивно.
Не се наемам да си поставям крайни срокове, тъй като все още някои идеи живеят в неяснота, но други се оформят по хм, изненадващ за мен начин.

Произведенията, които ще се създават в процеса на работа, но няма да бъдат включени в бъдещия проект ще бъдат публикувани тук.

(снимката е взета от http://www.melissamolko.deviantart.com)

ситуацията.

Времето е подходящо и го имаш на разположение за достатъчно дълго. Светлината на нощната лампа не е нито прекалено силна, нито прекалено слаба, също както и музиката или пък нейното отсъствие, заменено от разтворената книга, чийто идеи и послания се сблъскват с твоите, а резултатът за отрицателно време е вече на хартията (или на отворения OpenOffice..). Но понякога не се случва. И нищо не излиза, сякаш мозъчните клетки за заспали, или ако леко са се пробудили поглеждат пренебрежително ситуацията и пак си лягат. Понякога се случва, понякога не. Имам една позната, която веднъж ми каза, че вдъхновението не съществувало, а един приятел – че нямало такова нещо като химия, която да предизвика съзнанието/фантазията ти да заработи. Но си мисля, че има и съм убеден в това. Без вдъхновение това, което е създадено не може да бъде „живо“, да навлезе в кожата на читателя. То може да бъде добре написано и оформено, но няма да има силата да обгърне вниманието на отсрещната страна. Също както има филми, в които се потапяш дотолкова, че си в самия филм, някъде из сцените, криещ се, за да не те видят, а не вкъщи или в киносалона.

Но къде се крие вдъхновението? Къде го намираме? Въпреки, че вероятно ми е още рано да обобщавам някои твърдения, си мисля че провокатор на вдъхновение може да е почти всичко или накратко казано – живота и хората в него. Тяхните лица, тяхното поведение, случайни срещи, случайни разговори, реакции, които могат да доведът до идеи, които всъщност нямат нищо общо с действителността, но въпреки това те са породени от същата тази действителност. Другият голям фактор са мен е и създаденото от други хора, въпреки че в огромен процент от случаите – то също е вдъхновено от реалността, дали лична или нечия друга.

да хванеш момента.

Колкото повече време минава толкова повече се убеждавам в това колко е важно да материализираш идеите докато те още не са отлежали в ума. Ако моментът премине, спонтанността на написаното няма да е същото, което се отразява както на стила, така и на динамиката. Вероятно щях да съм написал двойно повече стойностни неща досега ако и преди си давах сметка за това. Последната подобна загубена възможност беше докато търсих разни клипове на Placebo из YouTube и случайно попаднах на тяхно интервю, където всеки вадеше от някаква купа листче с дума написана на нея и всеки трябваше да говори за това, което му се е паднало – идеята за хора, затворени в стая, оскъдна светлина, задължени да разкрият част от себе си, без да знаят дали ще им се иска да говорят за това, което сами ще изберат, което може да доведе до спомени за минали моменти и събития, хора и случки около тях, а спомените могат да те отведът където си поискат, веднага ме връхлетя. И минаха 1..2..3..4 дена и когато най-сетне седнах да оформя тези идеи нищо не излезе. Нямаше душа. Нямаше я тази искра, която превръща фантазията и нереалното в абсолютно действително, нито думите излизаха лесно и впоследствие чисто и просто изоставих тази концепция. Когато обаче уловиш момента се получава едно особено приятно удоволетворение…

ситуацията на хващане.

Мястото на систематизирането и реализирането на идеите е изцяло въпрос на лична нагласа. Според много, човек пише най-добре вкъщи, но понякога самото освобождаване на идеите става, когато се освободиш от най-познатото, особено ако това познато е обвързано с ежедневието. Капоти е написал голяма част от нещата си в хотелски стаи, Дейвид Линч нахвърля идеи в местното кафене, Елиът Смит е написал много от текстовете на песните си в разни забутани барове и кръчми, Брет Андерсън е създал някои от най-мрачните си и сексуално заредени творения от Dog Man Star в…манастири.

Наблюдателността е важна черта. Дори това, което наблюдаваш да е безкрайно тривиално и на пръв поглед глупаво. (както пее един мъдър човек:„See the animal in his cage that you built / Are you sure what side you’re on? / Better not look him too closely in the eye /Are you sure what side of the glass you are on?“)

изводът.

Почти като живота е. Ако не пристъпиш и не вземеш това, което може да е твое, губиш го.

Поредните гости на DM.org / Love Is Dead? са словенската електро-поп (въпреки, че това определение звучи прекалено тривиално за тях) група Silence, познати в България най-вече с експерименталния си албум „Vain, A Tribute To A Ghost“ (2004) и работата им по новия албум на Лайбах.

Създадени през 1992 година от Борис Бенко (вокали, композиране), Матиас Ференц(синтезатори и аранжименти) и Примоз Хладник (член на групата до 1995) Silence до момента имат зад гърба си три студийни албума, една антология, множество саундтраци за филми и театрални постановки, както и колаборации с други групи.

Ето какво каза вокалистът Борис Бенко (вдясно) за DM.org/Love Is Dead?:

В момента сте на турне с Лайбах и скоро ще свирите с тях в София. Как стана така че се заехте с продуцирането, композирането и изграждането на концепцията на Volk?

Яни Новак от Лайбах ни предложи да работим заедно през есента на 2005-та. Може да се каже, че от доста време ни наблюдаваше. През 2003-та издадохме саундтракът „Maison Des Rendez-vous“ чрез лейбълът Nika Records, където той работеше. След това той внимателно следеше нашите изяви. През ноември 2005-та той реши, че сме израстнали достатъчно, за да напишем и продуцираме нов албум на Лайбах 🙂 Новак измисли концепцията и избра кои химни да бъдат включени в албума.

Какво можем да очакваме от Silence през 2007-ма?

Имаме две издания, планирани за края на тази година – ще издадем нов саундтрак, а после ще последва и новия ни студиен албум.

Работейки по новия албум почувствахте ли, че сте се развили артистично?

Цялата ни театрална работа, която правихме през последните години дава своите плодове. Работейки по толкова много различни жанрове ни кара да бъдем по-самоуверени, по-многофункционални. Вече не се придържаме към един стил, както преди. Вкусът ни е вече различен – по-авангарден и по-многопластов. Но това развитие си има и цена…сега всички наши ранни неща ни звучат смешни 🙂 Но най-забавното нещо в това да ставаш по-добър в определена насока е това, че колкото повече напредваш, толкова по-малко знаеш…

В България сте познати с албумът „Vain, a Tribute to a Ghost“. В сайтът на Вейн (www.vaintribute.com) се споменава, че вашата връзка с него е „неоспорима, но неясна“. Можете ли да хвърлите малко светлина около стартирането на проекта?

Хмм, мисля че това ще ти се стори интересно..:
http://www.vaintribute.com/vain_archives/introduction.htm

Как успяхте да привлечете Ан Кларк за записването на кавърът на Kraftwerk „Hall Of Mirrors“?

Споделяме един и същи издател – Brainstorm Music Marketing. Те предложиха идеята и съответно уредиха срещата.

Кой е най-трудния момент за теб от изграждането и записването на един албум?

Кърт Вонегът е спял по 13-14 часа на ден. Той просто е обожавал да спи, въпреки, че неговия доктор му е казвал, че това е просто начин да избяга от срещата със света. За мен музиката е това, за което сънят е бил за Кърт Вонегът. Писането и записването на музика е винаги лесно. По-скоро промоцията и връзките с обществеността са мястото, където се крият проблемите.

Спомням си как веднъж направих значка с обложката на „Vain, a Tribute to a Ghost“ за моя приятелка и която впоследствие беше изключенително трогната от това…били ли сте някога изненадани от това как вашата музика се отразява на хората?

Помня колко луд и вманиачен бях по групите, които слушах когато бях по-млад. Затова и съм със смесени чувства когато става въпрос за фенове…но това е невероятна чест, моля те предай нашите най-сърдечни поздрави към тази твоя приятелка! 🙂

Много от песните на Silence са свързани с болката и страха…какво е болката и страха за теб лично?

Предполагам, че моето разбиране за страха и болката не е по-различно от твоето. Просто мисля, че музиката трябва да изследва повече аспекти на човешкото, не само любовта и щастието.

Имате много неиздадени саундтраци – смятате ли да ги издадете по някакъв начин?

Много бихме искали. Но за съжаление саундтраците се продават слабо, а и е изключително трудно да намерим лейбъли, които да се съгласят да ги издадат. Затова и се опитваме да включваме части от театралната ни работа в „обикновените“ албуми – няколко от тези творби попаднаха във „Vain“ и „Key“.

Можеш ли да ми разкажеш повече за влиянията на групата и какво ви накара да започнете да се занимаване с музика?

Ние сме деца на 80-те. Музиката от този период – особено електронната музика – имаше голямо влияние върху нас. Бяхме и големи фенове на Бристълската сцена от 90-те. И двамата обожаваме класическата музика – особено композиторите от 19-ти и 20-ти век, както и саундтраци към класически филми. Колкото до втория ти въпрос – не знам всъщност как попаднах в музиката. Започнах като аниматор, работих няколко години като графичен дизайнер и даже се опитвах да пиша. Последното и най-дълго просъществувалото занимание в списъка е музиката – някакси тя най-добре ми подхожда. Вероятно това е защото ми позволява за комбинирам абстрактността с конкретиката (текстовете) в много кратко времетраене.

Като група наречена Silence…до колко е важно да знаеш как да използваш тишината в музиката?

Много важно! Също както в ежедневния живот – винаги е добре да знаеш кога да замълчиш 🙂

Нека да се пренесем към музиката на Депеш Мод…какво е твоето мнение за нея?

Не е трудно да се уловят DM влиянията в нашата музика. Има нещо в минорните синтезаторни песни и полутоновете, което е чиста магия. Те са несъмнено една от най-забележителните групи в историята на популярната музика. Не се сещам за друга група, която да е по такъв начин едновременно ъндърграунд и да се изкачва по мейнстрийм успеха. Имам всичките им албуми, въпреки че трябва да отбележа, че напускането на Уайлдър остави дупка в звученето им. Моята любима песен на Депеш Мод? Lie To Me.

Благодаря ти много за това интервю и тъй като все повече хора тук откриват музиката ви – какво би искал да им кажеш?

Благодаря ти, Светослав, както и на всички наши фенове в България. Надяваме се да имаме възможността да посетим страната ви скоро. О, и добре дошли в ЕС! 🙂

www.silence-zone.com
www.vaintribute.com
Досега за DM.org/Love Is Dead? интервюта са дали:

Client, Jamie Myerson, Георги Георгиев (Остава), Olivia Louvel, Steve Malins, Babylonia, Brian Griffin, Simon Gilbert (Suede, The Futon), Silence…следва продължение….