Debian за Българи!

Инсталиране на Bootsplash в Debian

Posted by tonitochev в август 31, 2008

http://www.linuxconfig.org/Setup_Bootsplash_on_Debian_-_grub_silent_or_verbose_boot_mode

превод: Христо Бенев

Въведение

Тази статия описва как да инсталираме в Дебиан etch bootsplash . Тук стъпка по стъпка се описва как да променим Линукс ядрото с bootsplash модули, прекомпилирането и инсталирането на ново ядро с make-kpkg и dpkg и настройката на GRUB Linux loader.

Зависимости

apt-get install linux-source-2.6.18 kernel-package linux-patch-bootsplash bootsplash libc6-dev

Модифициране на Линукс ядрото

Декомпресиране на кода на ядрото

cd /usr/srctar xjf linux-source-2.6.18.tar.bz2

Промяна на ядрото с linux-patch-bootsplash

Сега трябва да променим ядрото на Линукс с linux-patch-bootsplash:

cd /usr/src/linux-source-2.6.18../kernel-patches/all/apply/bootsplash

Прилагаме oldconfig

Може да използваме старата конфигурация при прекомпилирането на новото ядро. Не забравяйте да кажете „y“ когато стигнете до bootsplash модула.

cp /boot/config-2.6.18-5-686 /usr/src/linux-source-2.6.18/.configcd /usr/src/linux-source-2.6.18/make oldconfig

Компилиране на ядрото

Сега ще компилираме новото ядро и ще създадем linux-image kernel package. Добавете версия и под версия към следващата команда според вашите нужди.

make-kpkg cleanmake-kpkg --append-to-version -splash --revision 1.0 --initrd kernel_image

Инсталиране на новото ядро

След приключване на компилацията, новото ядро се намира в папката /usr/src. Сега остава да използваме dpkg за да го инсталираме в системата.

dpkg -i /usr/src/linux-image-2.6.18-splash_1.0_i386.deb

Настройване на GRUB Linux loader да използва bootsplash

Добавяне на bootsplash опциите към GRUB

Сега трябва да добавим настройки за bootsplash към GRUB: vga=791 и splash=verbose или splash=silent като при втората опция се скриват началните съобщения.

Пременете тази секция във файла /boot/grub/menu.lst:

## DO NOT UNCOMMENT THEM, Just edit them to your needs## ## Start Default Options #### default kernel options## default kernel options for automagic boot options## If you want special options for specific kernels use kopt_x_y_z## where x.y.z is kernel version. Minor versions can be omitted.## e.g. kopt=root=/dev/hda1 ro##      kopt_2_6_8=root=/dev/hdc1 ro##      kopt_2_6_8_2_686=root=/dev/hdc2 ro# kopt=root=/dev/sda1 ro

To this:

## DO NOT UNCOMMENT THEM, Just edit them to your needs## ## Start Default Options #### default kernel options## default kernel options for automagic boot options## If you want special options for specific kernels use kopt_x_y_z## where x.y.z is kernel version. Minor versions can be omitted.## e.g. kopt=root=/dev/hda1 ro##      kopt_2_6_8=root=/dev/hdc1 ro##      kopt_2_6_8_2_686=root=/dev/hdc2 ro# kopt=root=/dev/sda1 vga=791 ro splash=verbose

Обновяване на GRUB за стартиране с bootsplash

Обновете GRUB конфигурацията да запази новите опции с командата:

update-grub

Рестартирайте

Готово. Сега сме готови да рестартираме и да тестваме bootsplash конфигурацията. Не забравяйте да изберете модифицираното ядро след рестарта.

Промени в bootsplash

Ако решите да промените bootsplash темата не забравяйте да обновите и initrd.

update-initramfs -u

За да избегнем нуждата от ново initrd ии дори рестарт всеки път, когато променяте boosplash конфигурацията, следващата команда ще промени bootsplash на tty6. След като сте доволни от резултата, използвайте update-initramfs за генериране на initrd.

splash -s -u 5 /path/to/your/config.cfg

Posted in Операционни системи | С етикети: bootsplash | Leave a Comment »

psmisc: да разгледаме от близо стандартният пакет

Posted by tonitochev в април 4, 2008

Оригинал: «psmisc: a closer look to a standard package»

Източник:http://citkit.ru/articles/699/

Автор: Адриан фон Биддер (Adrian von Bidder)
Превод на руски:: Алексей Бешенов http://beshenov.ru

Превод: инж. Тони Тошев

Пакетът psmisc е инсталиран практически във всички системи Debian и Ubuntu и съдържа няколко малки програми, свързани с управление на Unix процесите: pstree, killall, fuser и peekfd. Следва кратко описание на тези полезни инструменти. Разбира се, всички познават killall и даже pstree, в пакета също така са fuser и peekfd, които за мен до скоро бяха новост.

killall е толкова ужасен, както и името му: той убива всички процеси с указаното име. По подразбиране се използва SIGTERM, но, разбира се, може да изпратите и други сигнали. Също така има опции за определяне на процеси с регулярни изрази или по групи. Обикновено аз използвам това за унищожаване на елементи на KDE чрез команда от рода на:

$ killall kio_imap4

Това се налага да го правя, защото при KMail има някои проблеми при работа с моя IMAP-сървър.

Добър поглед на това, какво е стартирано в системата, дава pstree. Ето част от изхода на програмата при мен:

$ pstree
init─┬─NetworkManager───2*[{NetworkManager}]
     ├─NetworkManagerD
     ├─acpid
     ├─hald───hald-runner─┬─hald-addon-acpi
     │                    ├─hald-addon-cpuf
     │                    ├─hald-addon-dell
     │                    ├─hald-addon-inpu
     │                    └─hald-addon-stor
     ├─kdeinit─┬─artsd
     │         ├─2*[kio_file]
     │         ├─kio_http
     │         ├─3*[kio_imap4]
     │         ├─kioexec───wfica.sh───wfica
     │         ├─klauncher
     │         ├─konqueror
     │         ├─konsole───bash─┬─pstree
     │         │                └─xchat───{xchat}
     │         └─kwin
     ├─kdesktop───lineakd───2*[{lineakd}]
     ├─kdm─┬─Xorg
     │     └─kdm───startkde───kwrapper
     └─sshd

Опциите на pstree включват показване идентификаторите на процесите, потребителите и контекстът за безопасност SE Linux.

Fuser позволява да се установи, кой процес използва определен файл, например:

$ fuser -v /home/avbidder/.xsession-errors
                    USER        PID ACCESS COMMAND
/home/avbidder/.xsession-errors:
                    avbidder   4409 F.... startkde
                    avbidder   4533 F.... kdeinit
                    avbidder   4536 F.... dcopserver
                    avbidder   4538 F.... klauncher
                    avbidder   4540 F.... kded
                    avbidder   4547 F.... kwrapper
                    avbidder   4549 F.... ksmserver
                    avbidder   4550 F.... kwin
                    avbidder   4552 F.... kdesktop
                    avbidder   4554 F.... kicker
                    avbidder   4562 F.... artsd
                    avbidder   4567 F.... kmix
                    avbidder   4568 F.... konsole
                    avbidder   4572 F.... beagled
                    avbidder   4574 F.... lineakd
                    avbidder   4579 F.... knetworkmanager
                    avbidder   4680 F.... knotify
                    avbidder   4916 F.... kio_uiserver
                    avbidder   5706 F.... akregator
                    avbidder   5708 F.... kttsd
                    avbidder   5742 F.... kio_file
                    avbidder   5864 F.... beagled-helper
                    avbidder   6939 F.... konqueror
                    avbidder   7076 F.... konqueror
                    avbidder   7185 F.... kmail
                    avbidder   7696 F.... kio_imap4

Също така fuser може да праща сигнали към тези програми, така че може да ги убиете с помощта на :

fuser -k /home/avbidder/.xsession-errors

(по подразбиране се ползва SIGKILL, но това може да го променяте.)

Докато fuser е обичайният инструмент на системният администратор, peekfd осъществява по – дълбок контрол: той позволява да се види какво се случва с файловите дескриптори на процеса. Обърнете внимание на това, че peekfd го няма в Etch, необходимо е psmisc от Lenny или еще по ново.

Ако стартирате в терминал peekfd, командата ще прегледа всички дескриптори на процесите и ще изведе приблизително това:

 $ peekfd 7808

writing fd 1:
foo bar

Тук 7808 — просто cat >/dev/null в друг прозорец на терминала, и аз пиша там «foo bar».

И така, надявам се, че тази статия ще ви помогне да обърнете внимание на пакети, които сте инсталирали още от времето на Potato , но не сте се запознали по обстойно с тях..

Posted in Операционни системи | С етикети: fuser, killall, peekfd, psmisk, pstree | Leave a Comment »

Linux PDF редактори за манипулиране на PDF-Документи

Posted by debianbg в февруари 14, 2008

Linux PDF редактори за манипулиране на PDF-Документи

Източник:OSlinuxPDFwriter

Adobe Acrobat е комерсиално средство за манипулиране на PDF-файлове. Преди време аз използвах системата за печат CUPS за експорт на файлове в PDF-формат. Опитвал съм и gv за същата цел. Но ми трябваше пълноценно редактиране на pdf-документи. Търсенето ми завърши със софтуера PDFedit, който е свободен и с отворен код. Достъпен е както в графичен (GUI), така и команден интерфейс (CLI=commandline).

Този софтуер поддържа също писане на скриптове и почти всичко може да бъде писано. PDFedit е средство от нисък клас, предназначено за крайни потребители. Можете да го ползвате за:
=> Запис/създаване/редактиране на PDF-файлове
=> Печат на PDF-файлове
=> Съхраняване на PDF-файлове
=> Експорт в XML-формат и т.н.

Инсталиране на PDFEdit

Ако ползвате Debian или Ubuntu Linux, въведете:

$ sudo apt-get install pdfedit

Начало на редактиране на PDF-файлове с PDFedit редактора

За начало, въведете:

$ pdfedit /път/до/pdf.file &
$ pdfedit &

Друг софтуер за създаване на pdf-файлове

По време на проучването се натъкнах на други приложения за редактиране на PDF-и. Надявам се, че ще установите, колко полезни са следните програми:

=> scribus – Приложен софтуер с отворен код за десктоп публикации (DTP-desktop publishing). Работи под Линукс, Мак и Уиндоус. Добра алтернатива е на PDFedit. Просто отваряте файл и го редактирате. Можете да го инсталирате с командата apt-get:

$ sudo apt-get install scribus

За да го използвате за редактиране на pdf-файлове:
Start scribus > New File > Insert > Image > Double click > Select PDF file

=> flpsed – WYSIWYG* псевдо PostScript редактор. Доста е бърз и лек.
За да го инсталирате, въведете:

$ sudo apt-get install flpsed

За да редактирате даден файл, въведете:

$ flpsed /path/to/pdf-file.pdf &

=> Gimp – Ползвах също gimp за редактиране на pdf-файлове. Но ще ви трябват основни познания за самия gimp, за да редактирате pdf-и. GIMP е инсталиран в почти всички Линукс-дистрибуции.
Забележете, че GIMP не е толкова елегантно решение за целта.

Онлайн средство за манипулиране на PDF

В крайна сметка винаги можете да използвате Интернет, за да обработвате PDF-файлове с помощта на уеб-браузър. [pdfescape.com]

Заключение

PDFEdit е най-добрият свободен софтуер с отворен код за Линукс / ЮНИКС-подобните операционни системи, когато става дума за редактиране на текстове на латиница. Но той не поддържа редактиране на защитени или криптирани PDF-файлове.

Автор: saejoh

Posted in Операционни системи | Leave a Comment »

Компилиране на софтуер в Debian

Posted by tonitochev в януари 7, 2008

Както знаете, Debian поддържа огромно количество компилиран софтуер. Въпреки това, понякога е възможно да ви се наложи да си компилирате нещичко. Я някой никому неизвестен проект, я нещо от друга версия. Че и понякога може да решите да почовъркате по кода на някоя програма и да видите какво ще стане.

Типично по дебиански, имате няколко мощни и добре обмислени инструменти, чрез които мисията е пределно улеснена и автоматизирана. Те са създадени и се ползват основно от разработчиците на дистрибуцията, но и ние, простосмъртните потребители, можем да се възползваме.

Компилиране на пакети по класическия начин

Класическият начин за компилиране на софтуер се състои в следните стъпки:

1. Доставяне на source пакет. Ако даден софтуер не го намирате в хранилищата на Debian и на сайта на създателите му не е предоставен .deb пакет, а само source файл с разширение .tar.gz или .tar.bz2, то не ви остава нищо друго, освен да изтеглите този компресиран файл. След това следва разпакетиране. Добре е директорията на разпакетирания файл да си я сложите на специално място, където ще компилирате и други пакети евентуално. Целта е да не загубите тази папка и винаги да знаете къде е.

2. Отворете с файловия браузър тази папка и разгледайте съдържанието. Преди всичко, запознайте се със всички текстови файлове, особено ако имат заглавия от рода на Readme, Install. Така ще научите всичко, което е необходимо, за да компилирате успешно пакета. Обикновено, това са предписания каква е процедурата за командите, които трябва да изпълните, необходимите програми, които трябва да бъдат инсталирани предварително (т.н. зависимости).

3. В общия случай, командите са:

$./configure

$make

#make install

Първата и втората команда се изпълняват с правата на обикновен потребител, докато третата команда с права на root. За да се запази контрола над пакетите, е добра идея, вместо make install да използвате командата checkinstall (ще трябва да си я инсталирате преди това), която ще създаде дебиански пакет и ще го инсталира. След това, ако желаете да го премахнете, просто го правите чрез apt-get или synaptic.

Ако все пак сте имали неблагоразумието да използвате make install, за да премахнете пакета, е необходимо да влезете в папката с компилирания пакет и да изпълните:

#make uninstall

Не бих могъл в една кратка статия да осветля напълно тази тема. Тя е доста дълбока и засяга използването на доста различни програми – make, qmake, gcc и т.н. Само ще ви насоча, че след като стартирате ./configure, скриптът проверява, дали е възможно да се компилира успешно кодът, и ако завърши с грешка, ще може да се ориентирате какво ви липсва. След това с apt лесно ще си осигурите необходимите пакети. Обикновено тава са девелоперски такива и завършват с “-dev“.

Компилиране на debian binary пакети от debian source пакети

В хранилищата на Debian, освен компилираните пакети, може да намерите и съответните им пакети с код. За да имате достъп до тях, добавете в sources.list аналогичен запис на хранилището, но вместо в началото на реда да запишете deb, ще въведете deb-src . След това вече ще може да сваляте нужните ви debian source пакети с командата:

#apt-get source пакет

Ако изпълните горната команда с опция -b и права на root, то тя ще компилира пакета, ако е възможно.

А ще е възможно, ако предварително са изтеглени и инсталирани необходимите зависимости – най-често различни -dev пакети. И за това има команда, която трябва да изпълните преди горната:

#apt-get build-dep пакет

Ако все пак сте изтеглили ръчно debian source пакет, за разпакетиране използвайте:

#dpkg-source -x пакет.dsc

А за компилирането му влезте в главната директория на кода и стартирайте командата:

#dpkg-buildpackage -rfakeroot -uc -b

или

#debuild

Debian a la Gentoo

Няма грешка, в Debian можете да си прекомпилирате системата и по този начин да я оптимизирате. Възможностите не са така всеобхватни, както при Gentoo, но всъщност ефектът е сравним. Но и практиката е показала, че е достатъчно да се компилират и оптимизират не всички пакети, а само тези, които са важни за бързината.

Такива възможности ви дава програмата apt-build, която се инсталира по обичайния начин:

#apt-get install apt-build

При конфигурирането на програмата ще бъдете попитани къде искате да бъде създадена директорията, в която ще се съхраняват компилираните пакети и ще представлява вашето локално хранилище, кой компилатор предпочитате, какви да бъдат опциите за оптимизация и дали вашето хранилище да бъде включено в sources.list. По подразбиране, последното се намира в директорията /var/cache/apt-build/repository , а ако все пак не се запише в sources.list, добавете го ръчно. Запишете:

deb file:/var/cache/apt-build/repository apt-build main

Сега можете да теглите source пакети от дебианските хранилища, да ги компилирате и да създадете бинарни .deb пакети, които ще се съхраняват във вашето локално хранилище. Тъй като то е прибавено в sources.list, synaptic ще може да ги инсталира и деинсталира. За всичко това ще се погрижи apt-build и многото и команди и опции. За щастие, man страничката за тази команда не е голяма и си заслужава да се запознаете с нея. Тук само ще покажа няколко примера какво може apt-build.

Обновяване списъците с пакети от хранилищата:

#apt-build update

Компилиране и инсталиране на пакети, които може да се подновят с нова версия:

#apt-build upgrade

Прекомпилиране на цялата система:

#apt-build world

Компилиране и инсталиране на пакет:

#apt-build install пакет

Компилиране и инсталиране на съществуващ пакет:

#apt-build install -reinstall пакет

Почистване на build директорията:

#apt-build clean-build

Актуализация на файловете Packages.gz и Sources.gz в локалното хранилище. Например, след добавяне на .deb пакети, компилирани по друг начин (dpkg-buildpackage):

#apt-build update-repository

Възможно е компилирането и изграждането на пакети да се осъществява, но те да не бъдат инсталирани. Все пак, ще ги намерите в локалното хранилище, и чрез synaptic съвсем лесно ще бъдат инсталирани.

инж. Тони Тошев

Posted in Операционни системи | С етикети: apt-build, компилиране, make, софтуер | 6 коментара »

Prelink – система за ускоряване времето на стартиране на приложения

Posted by ivailo.georgiev в януари 6, 2008

Какво е Prelink?
Бавят ли ви се програми при стартирането им? Искате да подобрите бързодействието им? Решението на проблема се нарича Prelink. Това е свободен софтуер, чийто създател е Джейкъб Джелинек от Red Hat, служещ за ускоряване времето на стартиране на приложенията. Как работи той? За да функционират нормално, програмите се нуждаят от библиотеки. Библиотеките се интегрират в тях, посредством така нареченото link-ване (от анлг. връзка, съединение). Съществуват два вида статично, при компилираните и динамично, при бинарните пакети. При повечето малки програми динамичното линкване е сравнително бързо, но при по-големите, писани на C++ и тези, които имат зависимости с повече библиотеки, отнема доста време. Prelink редуцира това неудобство при динамичното линкване, като модифицира бинарните файлове и библиотеките по специфичен начин, за да ускори тяхното зареждане. В общи линии пренарежда блоковете, от които са изградени и начина по който се зареждат – премества ги в определено място или ги линква от изпълним файл. Промените и са напълно обратими. Този способ е широко използван в Gentoo и според тестовете, направени от разработчиците на тази дистрибуция – ефектът е над 50% по-малко време за зареждане на KDE приложения, Firefox, OpenOffice.org и още много други.

Инсталиране и конфигурация
Prelink е портнат в stable, testing и unstable хранилищата на Debian, така че за да го инсталираме е необходимо да изпълним в терминала само:

sudo apt-get install prelink

За да накараме системата да го ползва, трябва да редактираме с любимия си текстов редактор като root файла /etc/default/prelink – да намерим този редове:

PRELINKING=unknown
…
PRELINK_FULL_TIME_INTERVAL=14

и да го заменим с:

PRELINKING=yes
…
PRELINK_FULL_TIME_INTERVAL=7

Стартирането на програмата първият път отнема повечко време (но това е само първият път), около 10 мин, в зависимост от машината и става с командата

sudo /etc/cron.daily/prelink

За да не изпълняваме тази команда периодично, можем да я добавим в конфигурационния файл на apt и да се изпълнява автоматично след инсталацията на всяко ново приложение – ще забавя инсталацията му с около минутка. Това става като отново с администраторски права редактираме файла /etc/apt/apt.conf , като добавим следния ред:

DPkg::Post-Invoke {„echo Running prelink, please wait…;/etc/cron.daily/prelink“;}

или го създадем, ако не съществува такъв.

Забележка 1: При първото стартиране на Prelink можем да го пуснем с някоя опция като:

sudo /etc/cron.daily/prelink -а

По този начин ще се прелинкват всички бинарни файлове и библиотеки. Можем да ползваме някоя и от другите опции, за повече информация:

man prelink

Забележка 2:: Това ръководство е напълно вярно и за Ubuntu, но без версиите от Feisty нагоре, тъй като те използват друг способ за постигане на този ефект и не е препоръчителна употребата на Prelink.

Източник 1
Източник 2
Източник 3
Източник 4
Източник 5
Източник 6
Източник 7

Ивайло ГЕОРГИЕВ

Posted in Операционни системи | 3 коментара »

Инсталиране на Debian от работеща дебиан базирана дистрибуция

Posted by tonitochev в януари 6, 2008

използван източник:

http://www.debuntu.org/2006/05/14/51-how-to-installing-debian-etch-from-

a-running-debian-based-system/

автор: инж. Тони Тошев

Знаем, че една от най-популярните дистрибуции е дебиан-базираното Ubuntu, пригодено да е максимално приятелски настроено към неопитния потребител. В неговото семейство влизат и Kubuntu (с KDE десктоп), Xubuntu (Xfce) и още няколко. Debian базирани дистрибуции има още много – Mepis, Tilix, Knopix и т.н. Е, когато вече не сте толкова неопитни, може да ви се прииска да опитате как е с истинския Debian.

Начини за инсталиране на Debian има много, аз ще ви запозная с един от тях. Ще използваме програмата debootstrap, чрез която ще инсталираме базовата система на Debian върху предварително подготвен дял, след което ще използваме chroot, за да довършим започнатото. Всъщност, ще свършим ръчно доста от работите, които ги върши обикновено автоматичният инсталатор. Но не се плашете, въпреки че задачата не е по силите на съвсем начинаещите. Не е сложно, пък и вече имате известен опит.

Този начин на инсталиране на Debian има предимството, че докато извършвате установяването и тегленето на пакетите, както и последващите настройки, в същото време си имате графичен интерфейс, може да си слушате музика, да си направите справка с този документ и въобще каквото друго се сетите.

Подготовка

Първо, необходимо е да инсталирате на текущата система пакета debootstrap. Нали сте в дебиан-базирано дистро – знаете как става. Може чрез Synaptic, може от конзолата и apt-get. Ако нямате, инсталирайте си и Gparted, чрез която ще може лесно да си подготвите дял за новата дебианска система. Изборът на файловата система си е ваша работа, а ако нямате опит, изберете ext3.

Освен това, не е лоша идея, да си копирате в удобно за вас място следните конфигурационни файлове от текущата ви система, намиращи се в директория /etc :

fstab, inittab, /X11/xorg.conf, network/interfaces.

Идеята е, вместо да се чудите и ровите кое как се настройва, да си имате под ръка “пищови“, от които да препишете каквото трябва.

Debian се слави с трудността си, но знаете ли защо? Защото сега вие ще си изградите системата от нулата, но имате ли идея какви пакети ще трябва да инсталирате? А една обикновена GNU/Linux система съдържа около и над 1000 пакета, в зависимост от инсталирания софтуер. Не изпадайте в паника – сега сами ще развенчаете мита за “трудния Debian“.

Използвайки Sunaptic, може би сте забелязали така наречените Мета пакети, които всъщност съдържат списък от необходими за дадена цел пакети. Пример за такъв е пакета kde-core , който инсталира най-необходимите неща за една пълнофункционална KDE среда. В този ред на мисли, задавайки инсталирането на примерно десетина пакета, apt-get ще изтегли и установи голямо количество софтуер и ще имате като краен резултат един пълнофункционален Debian.

За да си спестите отново главоболия, добре ще е да си създадете файл със списък на всички пакети, инсталирани на текущата система:

#dpkg –get-selections | awk ‘{if ($2 == „install“) print $1}’ > /home/акаунт/paket.list

Сега файлът paket.list съдържа списък на всички инсталирани пакети на вашата текуща система. Ще ви е полезен, ако не знаете имената на софтуера, а държите да ползвате абсолютно същата конфигурация.

Ще предположа, че успешно сте си създали и монтирали дял за Debian с подходяща файлова система. За swap дял ще използвате вече съществуващия, а дали ще си ползвате отделен дял за /home или всичко ще бъде в новосъздадения дял, си е ваша работа. Все пак, ще си позволя да ви посъветвам да използвате за /home отделен дял. В примера тук, ще изхождам от такова положение на нещата:

Наличен е един хард диск hda, на който са инсталирани Windows (hda1), останалата част на диска е разделена на логически дялове, първият е swap (hda5), вторият е текущата система (hda6), третият дял се използва за /home (hda7) и четвъртият дял е новосъздаденият празен и форматиран в ext3 дял hda8. Последният е монтиран в /mnt/debian.

Също така ще предположа, че сте си избрали версията на Debian, която искате да си инсталирате. В примера ще разгледам инсталиране на sid (unstable), но описанието важи и за другите версии – stable и testing, просто ще замените sid с вашия избор.

Инсталиране и настройване на базовата система на Debian

Вече може да започваме:

#debootstrap sid /mnt/debian ftp://debian.ludost.net/debian/

I: Retrieving Release
I: Retrieving Packages
I: Validating Packages
I: Resolving dependencies of required packages…
I: Resolving dependencies of base packages…
I: Found additional base dependencies: lib64gcc1 libc6-amd64
…
…
I: Configuring netbase…
I: Configuring openbsd-inetd…
I: Base system installed successfully.

Запасете се с търпение, процесът включва изтегляне на около 120 пакета, инсталиране и конфигуриране. Ако не видите последния ред, че инсталацията е приключила успешно, повторете командата. Обикновено някой пакет не е бил изтеглен поради пропаднала връзка и повторението на процеса ще осигури изтегляне на всички пакети и успешно завършване.

Следва да влезем в новата система дистанционно чрез chroot:

#mount -t proc none /mnt/debian/proc

#chroot /mnt/debian/

Сега сме в ролята на администратор в базовия Debian, макар и да използваме ядрото на старата система. Да се заемем с инсталиране и конфигуриране. Първо локализация на конзолата:

#apt-get install locales console-data console-common

#dpkg-reconfigure locales console-data

Тази команда ще ни позволи да си зададем локализацията на системата. Аз избирам естествено българската в два варианта – cp1251 и за всеки случай utf8.

Следва инсталиране на ядро – ще извикаме списък с наличните ядра:

# apt-cache search linux-image

Избирате си едно, отговарящо на архитектурата и процесора ви и го инсталирате:

#apt-get install linux-image-2.6.23-1-686 linux-headers–2.6.23-1-686

За да може да стартирате Debian, направете запис за него в /boot/grub/menu.lst на текущата дистрибуция. Необходимо е да запишете:

title Debian sid , kernel 2.6.23-1-686

root (hd0,3)

kernel /boot/vmlinuz-2.6.23-1-686 root=/dev/hda4 ro

initrd /boot/initrd.img-2.6.23-1-686

Естествено, с вашия вариант на ядро и дял.

Следва настройване на хост-име и интернет връзка (без нея сте за никъде):

Отворете с файлов редактор с администраторски права файла /etc/hostname и запишете име. По подразбиране вече има запис debian, така че може да го оставите. След това отворете файла /etc/network/interfaces и копирайте в него съдържанието на аналогичния файл от старата система.

Конфигуриране на времевата зона:

# ln -sf /usr/share/zoneinfo/Europe/Sofia /etc/localtime

Редактиране на /etc/fstab:

Този файл сега е напълно празен. Трябва да запишете в него кои файлови системи ще се монтират. Ето един примерен запис, в който присъстват задължителните компоненти и е попълнен според примерното разделяне на харда, описано по-горе:

# /etc/fstab: static file system information.

# <file system> <mount point> <type> <options> <dump> <pass>

proc /proc proc defaults 0 0

/dev/hda8 / ext3 defaults,errors=remount-ro 0 1

/dev/hda7 /home ext3 defaults 0 2

/dev/hda6 /mnt/hda4 ext3 defaults 0 0

/dev/hda5 none swap sw 0 0

/dev/hda1 /mnt/win ntfs umask=0022 0 0

/dev/hdd /media/cdrom0 udf,iso9660 user,noauto 0 0

Добавете и необходимите папки в директория /mnt.

Задаване на администраторска парола:

#passwd

и дефинирате паролата. Запомнете я.

С това приключвате с базовата система.

Инсталиране на основни елементи на системата

Преди да излезете от режима на chroot и да стартирате самия Debian, не е лошо да изтеглите необходимия софтуер поне за базова графична среда, в която вече да продължите с инсталирането на всички останали пакети. Това става с опцията -d на командата apt-get.

#apt-get install -d x-window-system kdebase (за Gnome не знам, може би gnome-session)

Да, за Gnome нямам сведения как стъпка по стъпка да се инсталира. Можете директно и с gnome-core.

Когато пакетите бъдат изтеглени, демонтирате и излизате:

#exit

#umount /mnt/debian/proc

#reboot

Когато машината се рестартира, от менюто на Grub изберете новия запис, и ако не сте сгрешили ( избор на неподходящо ядро, грешка в menu.lst), след малко ще се озовете пред конзолата на Debian. Логнете се като root и завършете започнатото. Този път повторете командите apt-get , но без -d . Тъй като пакетите вече са изтеглени, apt просто ще ги инсталира и конфигурира. Някои пакети изискват вашата намеса и се появява диалогов прозорец, в който обикновено избирате от няколко възможности. Придвижването става с бутоните със стрелките, стрелката за дясно позиционира курсора на бутона OK.

Когато x-window-system, kdebase и всичките съпътстващи пакети (около 400) бъдат инсталирани (примера се отнася за КДЕ среда), продължете с командата:

#apt-get install kdeadmin kde-i18n-bg console-cyrillic alsa-base alsa-tools synaptic iceweasel

След това изпълнете:

#startx

Вече ще се зареди графичната среда и KDE. Внимавайте, сега сте в root акаунт. Макар и неправилно, все пак сега ще извършвате инсталиране и настройки на системата в удобна графична среда. Какво следва:

Коригирайте си xorg.conf, ако резолюцията не ви задоволява, добавете си също опциите за превключване на кирилица.

Настройка на звука:

#alsaconfig

Инсталиране на нужни пакети:

Първо, добавете в /etc/apt/sources.lst следните хранилища:

deb http://www.debian-multimedia.org/ sid main

deb http://download.tuxfamily.org/shames/debian-sid/desktopfx/unstable/ ./

а във вече съществуващия запис добавете contrib и non-free:

deb http://ftp.debian.org/debian sid main contrib non-free

Запишете файла и в конзолата (става по-бързо, отколкото да търсите и маркирате пакетите) изпълнете:

#apt-get update

#apt-get install kdm kde-core flashplugin-nonfree grub msttcorefonts mplayer w32codecs libxine1

Тези пакети ви осигуряват хубавите шрифтове, просвирване на Mp3 и Avi файлове, хубав плеър, флаш за браузъра, основните пакети за KDE и мениджъра на зареждането Grub. Сега, ако искате, може да го инсталирате тук, може да оставите и предишното положение на нещата. Все пак, ето как става:

#grub-install /dev/hda

#update-grub

В случая, MBR ми е на диск hda, вие запишете така, както е при вас.

Завършване на инсталацията

Дотук сте инсталирали голяма част от пакетите и имате един минимален Debian. Стартирайте Synaptic и си маркирайте и инсталирайте каквото си спомняте, че ви трябва. А пакетите, които не знаете – е, имате файла paket.list. Сега си създайте такъв за Debian, наречете го paketdeb.list. Поставете двата файла в една директория, в конзола влезте в нея и изпълнете като обикновен потребител:

$comm paket.list paketdeb.list > list

Тази програмка ще генерира файла list, в който ще може да видите разликите в двата файла. Имате три колони. В първата са пакетите, които съществуват в старата ви дистрибуция, във втората колона са такива в Debian, а в третата са съвпадащите. Е, остава да гледате в първа колона и да въвеждате след apt-get install пакет1 пакет2 …..

Определено, библиотеките (тези libедиквоси) ги пропуснете, те ще бъдат инсталирани и без да ги пишете, нали има зависимости.

Това е. Приятно инсталиране.

Posted in Операционни системи | С етикети: debian debootstrap | 5 коментара »

Мепис 7 – впечатления

Posted by tonitochev в януари 2, 2008

Някога, в зората на моя интерес към Линукс, често пробвах различни дистрибуции в търсене на “моя Линукс” . Е, точно Mepis тогава ме “закова” , по-точно Mepis 3.4-3. Използвах го доста време за основна дистрибуция ( експериментите и пробите с други дистрибуции никога не спират). Това продължи, докато не успях да си инсталирам “чист” Debian.
Основният недостатък на подобни “дъщерни” на Debian дистрибуции е, че не подлежат на ежеседмичните обновявания към дебианските хранилища. Рано или късно се чупеха. Просто трябва да чакаш да излезе нова версия на дистрибуцията и да направиш чиста инсталация.
Та ето, реших да видя до къде са я докарали разработчиците на тази дистрибуция, завърнали се като блудни синове към хранилищата дебиански. Знаете ли, подходили са много интересно в случая. Използват за основа стабилната версия на Debian, като са компилирали собствени пакети от най-новите версии на софтуера на KDE и някои други програми, за които се държи да са нови версии.
Тестовата ми машина, на която инсталирах Mepis 7 е Duron 800 Mhz и RAM 440 Mb с видеокарта Nvidia 440 64 Mb памет. На същият компютър има инсталиран и Debian lenny, така че веднага може да се направи сравнение за работата на двете системи.Debian е инсталиран от интернет от мен и пуснатите услуги са само необходимите, докато доколкото си спомням, Mepis стартира доста неща, абсолютно излишни за мен. Но да се залавям за работа .
Като LiveCD Mepis се справи ама много добре. Интернета тръгна веднага (автоматична настройка от DHCP сървъра на интернет доставчика ми). По спомени, такова постижение не беше по силите на Mepis 3.4-3, браво. Плюс е и много добре изглеждащият вид по подразбиране – тапет, икони, тема , цветове и декорации. Но да започнем от начало. Още с процеса на стартиране на “живата дистрибуция” е помислено за различни ситуации. Може да избирате от менюто на Grub няколко различни варианта, в зависимост от конфигурацията на машината ви. Възможностите са:
Default – за повечето нормални компютри ( при мен този вариант работи)
Run CD with r/w – не ми е ясно точно смисъла на това, пък и иска поне 1 Гб памет
60 Hz или 75 Hz – ако имате претенции за честотата на опресняване на монитора
Vesa – ако нещо не ще да запали X сървъра, с този драйвер няма начин да не стане
Memtest – може да си тествате RAM паметта, обаче процеса е дълъг
Освен това, може да използвате и клавишите:
F1 – помощна информация
F2 – избор на език (има 6 варианта, и българският не е един от тях)
F3 – избор на резолюция
След като направите избор и системата се зареди, може да се логнете или като root с парола root, или с потребителски акаунт demo с парола demo. Инересна подробност е факта, че възможността да влезете в графична среда като root си остава и след инсталация на дистрибуцията на хард диска. Все пак , за да знаете, че това не е безопасно, ви посреща доста стилен тапет на работното място, украсен с череп.

Но все пак този режим ще ви е нужен, когато ви се наложи да ползвате “живият диск” за спасителни операции. Mepis 7 може да пише върху ntfs файлови системи, както и е налична програмата Gparted, с която може да местите, смалявате или увеличавате и създавате дялове. Ето защо , дори след като си инсталирате дистрото на хард диска, грижливо си пазете CD бланката. Учудващо е колко бързо се скапват тия дискове, оставени небрежно да се валят някъде си в прахта.
И друг главоболен проблем е решен според мен добре – този с интернет настройките. За щастливците като мен, ползващи нормални начини за достъп до интернет, няма никакви затруднения. Ако доставчика ви не предлага DHCP задаване на IP адрес, това може да стане ръчно от:
Главно меню > Настройки > Контролен център > Интернет и мрежа > Мрежови настройки
Тук кликате на бутона долу Администраторски режим и действате по обичайният начин.
За потребителите на ADSL/PPPOE и други такива извращения, има лек:
Главно меню > Интернет > Connection:
ADSL/PPPOE confiration
Dual-Up tool
За съжаление няма как да ги тествам как работят.
В същото това главно меню ще установите, че са инсталирани и готови за работа множество от най-нужният и кадърен софтуер:
Gimp, ShowFoto, DidiKam, Kooka, Xara, OpenOffice.org, Skype, Firefox, Amarok, RealPlayer10, Mplayer, Kino и още доста KDE приложения. При това се просвирват MP3, AVI си гледате спокойно. Само дето с Mplayer , както винаги, не се боря с настройките му, а след като си инсталирам системата, си компилирам SMPlayer и забравям за проблеми.

Идва момента за инсталиране на дистрото на хард диска. Тази операция по-традиция става изключително лесно и бързо. Не смятам да се разпростирам на тази тема, По интересно е след инсталацията как се държи Mepis.

Първото впечатление е, че Mepis върви доста по-мудно от моя Debian. Но това си има своето обяснение – множество услуги, ненужни за мен. Например, bluetooh, powersaved, cpufreq, wireless, spamassassin, clamav, aufs и други такива. Със Synaptic махам всичко, свързано с тея думички, както и пакетите за лаптоп услуги. В резултат нещата взеха да се случват забележимо по-бързо.
Идва ред на локализацията на дистрото на български. Пакета kde-i18n-bg оправя работата , но ще трябва да инсталирате и locale-all и при установяването на пакета да зададете локал bg и bg-cp1251, bg-utf8 вече е инсталиран. Може да махнете и излишните локали също. Не е лоша идея да инсталирате и Уиндоуските шрифтове – пакета msttcorefonts. Следва настройка на превключване на клавиатурните подредби. Естествено, в КДЕ го има това, но си остава неудобството от превключване с мишката само. Ето защо аз лично изключвам тази настройка в КДЕ и си настройвам превключването чрез клавиши , използвайки xorg.conf:
Section „InputDevice“
Identifier „Keyboard0“
Driver „keyboard“
Option „CoreKeyboard“
Option „XkbModel“ „pc105“
Option „XkbLayout“ „us,bg(phonetic)“
Option „XkbVariant“ „phonetic“
Option „XkbOptions“ „grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll“
EndSection

Така, мисля, че остана въпроса с видеокартата и резолюциите. Е, в Mepis има програма за настройване на X системата:
Главно меню > Система > Mepis > Mepis X-Windows Assistant

Да, много приятен и полезен помощник . С негова помощ бързо и лесно се сдобих с видеодрайвер, без да е необходимо да ползвам компилатор. Е, резолюцията си я зададох ръчно.
Но за какво ни е това 3D ускорение, ако не си подкараме ефектите. В репозиториите има някакъв compiz, но аз си инсталирах beryl. Вярно, стара е версията, но работи веднага след инсталацията , и иконка си има. Жалко , че го зарязаха и хвърлят усилия по compiz. Последният никога не ми е харесвал, че даже и сега. Та ако решите да си припомните beryl, в /etc/apt/sources.list добавете хранилището:
deb http://debian.beryl-project.org/ etch main
След това от synaptic си инсталирайте каквото трябва. В потвърждение на горното ми изказване, compiz ът на Debian а ми доста повече бави машината при стартирани около 80 процеса, отколкото beryl в Mepis 7 със стартирани около 100 процеса. Изводите може да си ги направите сами.
Това бяха основните неща, които ми се наложи да пипна и настроя. Е, любимият ми Sim трябваше да инсталирам ръчно от свалени пакети от репозиторията на Debian sid, както и да компилирам SMPlayer от изходен код.

Трябваше да инсталирам компилатор:
#apt-get install build-essential
Както и необходимите девелоперски пакети на qt4 – това стана чрез synaptic. След това компилацията се осъществи чрез:
# make QMAKE=qmake-qt4
и инсталиране:
# make install
(деинсталиране от папката , в която компилирахме:
# make uninstall )
Добре щеше да бъде да мога да си направя .deb пакет чрез checkinstall , но за съжаление няма такъв пакет за Debian stable. Жалко.

Еми това е. След няколко малки намеси(настройки, описани по-горе) от моя страна Mepis 7 се превърна в напълно задоволяваща ме система. Мисля, че би била супер начало за всеки мераклия да се запознае и използва Debian.
Опс, щях да забравя, тук кой знае защо се използва init5, вместо дебианското init2. Малка странност, или просто се правят на интересни.
Според мен , Mepis 7 е доста приятна и стабилна дистрибуция, стига да не я подложите на гаври и извращения със смесване на версии на Debian. Ползвайте си я така, както е, е някой дребен и маловажен пакет от unstable или test може и да инсталирате. Но по-добре си компилирайте – има достатъчно удобни инструменти. А CD бланката си я пазете – не се знае кога ще ви потрябва и ще ви спаси информацията.

инж. Тони Тошев

Posted in Операционни системи | С етикети: mepis | 2 коментара »

Дялове в Линукс

Posted by phantomlord в декември 6, 2007

Много често, когато си купите нов хард-диск го получавате без налична файлова система и на вас остава задачата да му я създадете и да го разделите на дялове. Тази операция не е предмет на статията и само ще ви кажа какво можете да използвате за да го направите: fdisk под DOS или Linux, gparted или qtparted от някоя Live дистрибуция (и двете са с графичен интерфейс). Освен това при инсталацията на която и да е операционна система ви се предоставя възможността да създадете дялове на хард-диска и да ги форматирате с избрана от вас файлова система.
В това четиво ще ви дам информация за видовете дялове и тяхното обозначение в Linux.

1. Обозначение на устройствата в Lnux:
a) IDE HDD: hdxy
б) SATA HDD: sdxy

x – primary master, secondary master, primary slave, secondary slave
y – номер на дяла според разположението му.

hda/sda – primary master IDE/SATA на 1-ви канал
hdb/sdb – primary slave IDE/SATA на 2-ри канал
hdc/sdc – secondary master IDE/SATA на 3-ти канал
hdd/sdd – secondary slave IDE/SATA на 4-ти канал

Най-често в ролята на hdc се явява CD/DVD ROM

2. Primary Partitions & Extended Partitions:
Първият дял на хард-диска е винаги Primary. Едно устройство може да има минимум един и максимум четири Primary дяла. Много често те се оказват недостатъчни и за да се заобиколи това ограничение се създава Extended Partition, в който могат да се създадат n на брой Logical Partitions. Броят им зависи от техният размер и респективно размерът на Extended Partition. Ако на едно устройство се създадат 4 Primary Partitions, Linux ще ги разпознае по следният начин:
hda1, hda2, hda3, hda4. Невъзможно е да бъдат повече. Ако не ви стигат, създайте Extended Partition. Той може да бъде само hda2 до 4 (според това колко Primary дяла имате), a първият Logical дял в него винаги ще бъде hda5.

И така, да обобщим: Ако искате да имате 4 дяла на устройството си, можете да ги направите Primary: hda1 до 4. Но това не ви го препоръчвам, защото може да дойде момент, в който те да ви се окажат недостатъчно, затова е по-добре да направите 3 Primary дяла (hda1 до 3), един Extended (hda4) и един Logical (hda5). В този случай, ако по-късно ви се наложат промени можете да се възползвате от свободното място на hda5 (ако има такова), да намалите размера на дяла и на появилото се Unallocated space да създадете колкото нови дялове желаете (hda6 до n). Имайте в предвид, че ако дялът, който искате да намалите е с файлова система, която лесно се фрагментира (примерно FAT32), ще трябва първо да го дефрагментирате за да се подредят всички файлове в началото на дяла, а в края да остане само празно място.

Допълнение:
В GRUB броенето на дяловете започва от 0 и те се описват така:

hd0,0 = hda1
hd0,1 = hda2
………………..
hd0,4 = hda5
и т.н.

Posted in Операционни системи | 2 коментара »

Писане върху NTFS дялове в Debian

Posted by phantomlord в декември 6, 2007

Изпълнявате:

apt-get install ntfs-3g

След това отваряте файла /etc/fstab и описвате ntfs дяловете така:

/dev/sdaX /media/sdaX ntfs-3g defaults,locale=en_US.utf8 0 0 #за SATA диск
/dev/hdaX /media/hdaX ntfs-3g defaults,locale=en_US.utf8 0 0 #за ATA диск

Забележки:
1. Х = поредния номер на дяла.
2. /media/hdaX и /media/sdaX са точки на монтиране на устройството. Предварително трябва да имате създадени такива папки.
3. След редакцията на /etc/fstab изпълнете:

mount -a

Или рестартирайте компютъра.

Posted in Операционни системи | 3 коментара »

Настройване на apt-get и wget да минават през прокси

Posted by phantomlord в декември 6, 2007

За apt-get:

Създавате файл /etc/apt/apt.conf със съдържание (ако имате такъв файл добавяте в него следното):

Acquire::http::Proxy „http://адрес_на_проксито:порт/“;

За wget:

Във файла /etc/wgetrc намирате следните редове и ги редактирате така:

# You can set the default proxies for Wget to use for http and ftp.
# They will override the value in the environment.
http_proxy = http://адрес_на_проксито:порт/
ftp_proxy = http://адрес_на_проксито:порт/

Posted in Операционни системи | С етикети: Мрежи | Leave a Comment »

« Предишни

Debian за Българи!

Всичко за Debian Gnu/Linux

Архив

Последни публикации

Мета

Blogroll

Инсталиране на Bootsplash в Debian

Въведение

Зависимости

Модифициране на Линукс ядрото

Декомпресиране на кода на ядрото

Промяна на ядрото с linux-patch-bootsplash

Прилагаме oldconfig

Компилиране на ядрото

Инсталиране на новото ядро

Настройване на GRUB Linux loader да използва bootsplash

Добавяне на bootsplash опциите към GRUB

Обновяване на GRUB за стартиране с bootsplash

Рестартирайте

Промени в bootsplash

psmisc: да разгледаме от близо стандартният пакет

Linux PDF редактори за манипулиране на PDF-Документи

Компилиране на софтуер в Debian

Prelink – система за ускоряване времето на стартиране на приложения

Инсталиране на Debian от работеща дебиан базирана дистрибуция

Мепис 7 – впечатления

Дялове в Линукс

Писане върху NTFS дялове в Debian

Настройване на apt-get и wget да минават през прокси